История на мотоциклетите в България

ПОЯВА И РАЗВИТИЕ НА МОТОЦИКЛЕТНИЯ СПОРТ В БЪЛГАРИЯ

1907-1944

Нашата родина не остава встрани от света. Първото двуколесно превозно средство появило се по нашите земи е бил велосипедът. Тази чудновата техническа новост, наричана от дядо Вазов „дяволски колца“, се появява в София, преди всичко като притежание на иностранците, живеещи тук. Мемоаристите са ни оставили много колоритно описание на един от първите столични велосипедисти – г-н Митович, който забит като скакалец с карфица, се въртял около високата седалка и препускал с железния си кон по софийските улици, следван от тълпа зяпачи на различни възрасти.

 

За създател на първия български велосипед се счита Гено Стоянов Арабаджията – майстор каруцар от Нова Загора. През 1880 г. неговият велосипед е наречен „Паяк“. Първият „паяк“ се появява в София през 1883 г. На 3.01.1889 г. се учредява първото колосдружение в България.

 

История в на мотоциклетизма в България 1Първите мотоциклети в България се появяват през последните години на XIX век. Първият е собственост на арх. Александър Ставрев от София. Знае се само, че е бил с двутактов двигател. Явно новото возило трудно печели симпатиите на природно подозрителните нашенци от ония години, защото преди 1910 г. мотоциклетите у нас са по-малко от десет. Първите плахи състезателни опити датират от 1907 г. – вестник „Сан-Стефанска България“ съобщава за състезание с моторни велосипеди на 14 май същата година в София. Дистанцията е 18 км, а победител е пловдивчанинът Иван Т. Костов с Вандерер. След това има сведения от 1912–1913 г., когато известните на времето си трима братя Миладинови – Васил, Кирил и Асен, се надпреварват по пътищата край София с мотоциклетите си – два четрицилиндрови(!) ФН с кардани и един Вандерер.

 

Избухналата през 1914 г. Световна война забавя с близо десетилетие първите спортни прояви, но от друга страна, изиграва положителна роля за доста по-широкото навлизане на мотоциклетите у нас. Използването им в армията (предимно за куриерски нужди) допринася за популяризирането на новите возила, както и за подготовката на сравнително грамотни технически кадри.

 

История в на мотоциклетизма в България 2След войната мотоциклетът става популярен като средство за крайградски излети и кратки туристически пътувания. Любими места на софийските моторджии стават Горублянското ханче и няколко драгалевски кръчми на открито (нищо ново под слънцето).

 

Така стигаме до 1924 г. и първото все още неофициално софийско състезание. Маршрутът е с дължина 16 км. – от София до Горубляне и обратно. Стартират осем машини – БСА, Триумф и Вандерер. Интересът сред столичани е голям и няколко хиляди от тях се нареждат покрай доста разбития път, за да окуражават участниците. Те от своя страна са изправени пред камара доста сериозни изпитания освен справянето с лошата пътна настилка (пак нищо ново). Мотоциклетите са доста примитивни, да споменем само за ръчните маслени помпи (честно казано не си представям как са работели двигателите при тези условия, но безспорно трябва да свалим шапка на състезателите) и склонността на тогавашните гуми да излизат от джантите. Важно е да отбележим, че всички участници завършват състезанието. Победител е Димитър Соколов, следван от Христо Стоянов и Васил Тошков.

 

История в на мотоциклетизма в България 3Както си му е редът, след състезанието се организира банкет в ресторант „Батенберг“. Именно тук се случва нещо много важно – по предложение на Христо Ненов ентусиазираните любители учредяват „Български мотоциклетен клуб“, по-късно известен като „Български мотоциклетен спортен клуб“ (БМСК). Избрано е ръководство в състав: инж. Йордан Данаилов – председател, Иван Бояджиев – секретар и членове – арх. Момов, арх. Радев, инж. Костов, капитан Димов, К. Атанасов, Хр. Ненов и Д. Стоянов.

 

Утвърден е ежегоден състезателен календар:

1. За „Знамето на клуба“ – с постоянен маршрут София–Перник–Радомир –Дупница–Самоков–Соф ия, с обща дължина 210 км.

 

2. За купа „Балкан“ – също с постоянен маршрут София–Ботевград–Врац а–Лом–Берковица–Софи я с дължина около 415 км. Интересен е фактът, че се предвиждат покани за участници от други страни.

 

Нуждата от нови машини дава тласък и на търговията с мотоциклети. Ред вносители започват да предлагат БСА, Триумф, Саролея, Сънбийм, Индиан. Някои от мотоциклетите (предимно Индиан) са с кош, което ги обособява в отделен клас.

 

 

История в на мотоциклетизма в България 4През същата 1924 г. в Пловдив е основана мотоциклетна секция към колоездачното дружество с 20 членове. От следващата 1925 г. мотоциклетистите имат свое знаме, което е винаги начело на колоната им при всевъзможни случаи. Знамето е преходно, за него се провеждат състезания и всяка година то е в ръцете на победителя. Първи знаменосец е бил П. Николов. Освен състезания пловдивската секция организира редица излети и походи с участието на много пловдивчани.

 

Мотоциклетен клуб е учреден и в Русе.

Първото официално състезание е на 27 април 1925 г. по маршрута София–Панчарево–Софи я. Участват осем състезатели, победител е софиянецът Димитър Соколов с Триумф. Близо месец по-рано на Софийския колодрум той печели и състезание по землена писта. Пробягани са 75 обиколки.

 

Освен спортна дейност БМСК е в основата и на туристически обиколки за запознаване с родните забележителности. Организират се екскурзии за членовете на клуба до Рилски манастир, Петрохан, Чамкория (днешен Боровец) и други забележителни места из цялата страна.

 

През 1926 г. Любен Чачаров внася първия истински спортен мотоциклет у нас – БСА 350 куб.см., произведен през 1925 г. Веднага след него са Хр. Стоянов със Саролея и Милко Клайнер от Русе – Сънбийм.

 

На 26 април 1926 г. е състезанието София–Петрохан и обратно, като този път в общия клас има и мотоциклети с кошове. Отново побеждава Димитър Соколов, този път с Ариел.

 

На 15 юни същата година е организирано за първи път станалото след това ежегодно състезание за купа „Балкан“. За първи път е отбелязано и чуждестранно участие – двамата сърби обаче така и не стигат до финала. Побеждава Христо Стоянов със Саролея.

 

И в Русе на колодрума се организират две състезания на землена писта. Софийските участници събират пари помежду си и наемат товарен вагон, за да транспортират машините си.

 

История в на мотоциклетизма в България 5На 27 април 1927 г. е даден стартът на състезанието за „Знамето на клуба”. Победителят Любен Чачаров преодолява 210 километра за три часа и половина.

 

Същата година е поставен и рекорд за скорост на 1 км с летящ старт. Постижението е 109 км/ч с мотоциклет Сънбийм.

 

Същата година се организира и второто състезание за купа „Балкан”. Печели гостът от Румъния – Марару, а нашенците са огорчени. Но през следващата 1928 г. е ред на българския реванш в лицето на Христо Стоянов.

 

През 1929 г. Д. Соколов и Хр. Цаков (Цакето) вече са горди собственици на специални състезателни мотоциклети Ариел 500 куб.см., които са сред най-добрите за времето си. Същата година Д. Соколов печели купа „Балкан”. Още два пъти я печели през 1930 и 1931 г. Така според регламента тя става негово притежание и следващите години победителите не получават купа.

 

История в на мотоциклетизма в България 6През 1931 г. най-добрите български състезатели купуват нови, по-модерни мотоциклети, които развиват скорост до 150 км/ч. Тази година отбелязва нов етап в развитието на мотоциклетния спорт у нас. Българският олимпийски комитет отпуска средства за строеж на мотописта на Хиподрума (сега тя е в окаяно състояние въпреки „големите” грижи за развитието на мотоспорта у нас). Инициативата е на ръководството на БМСК. Веднага след като пистата е готова, на нея се провежда пистовото състезание за „Балканската купа” с участието на състезатели от съседните страни. Много от състезателите са с новите пистови мотоциклети Ръдж, Нортън и Мотосакош. Побеждава Анданополус от Гърция с Мотосакош. На Д. Соколов е връчена купата на БОК. От този момент пистовите състезания стават много популярни сред публиката и имат голямо значение за развитието на мотоциклетния спорт в България. Решаващ е и фактът, че тук, за разлика от шосейните надпревари, има парични награди.

 

На 22 май 1932 г. се провежда международна тристранна среща между България (Димитър Соколов и Тодор Цаков), Австрия (братята Хубман) и Румъния (Бончалеску и Чибиану). След оспорвана борба побеждава Димитър Соколов. По настояване на гостите след няколко дни, на 26 май се провежда състезание-реванш. Отново безапелационно почели Димитър Соколов.Двойната победа на българина е посрещната възторжено и в. „Спорт” в брой 474 излиза с голямо заглавие „Един голям ден за нашия мотоциклетен спорт.

 

През 1932 г. е поставено началото на традиционните състезания в Пловдив по време на панаирите. През същата година на конгреса на Международния съюз на спортните клубове, на 12 и 13 май в Стокхолм, Българският мотоциклетен съюз със седалище София е приет за редовен член на Международната мотоциклетна федерация (ФИМ).

 

История в на мотоциклетизма в България 7През юли 1933 г. се провежда голямо пистово състезание с много силно участие на състезатели от Англия, Австрия, Швеция, Германия, Дания, Югославия и България. Личат имената на много световно известни пистови мотоциклетисти – австрийците Килмаер и братя Хубман, германеца Шнеевайс, англичанина Бекет, шведа Сьоренсен, всичките с последни модели пистови мотори. Въпреки неравностойните за българите условия – по-добрите машини и лични качества на гостите – късметът е на наша страна и след сблъсък между Килмайер и Бекет във финалната серия, побеждава Димитър Соколов. Състезанието изиграва голяма роля за подобряване техниката на нашите състезатели и показва голямото значение на специалните пистови машини. Отново Димитър Соколов става собственик на най-модерния за времето си Джап 500 куб.см.

 

През 1934 г. Българският мотоциклетен клуб се преименува на Български мотоциклетен спортен клуб.Последната голяма проява преди войната е шосейното състезание с маршрут Белград – София с участието на състезатели от Югославия и България.Победата печели сърбинът Попович, а след него финишират Велко Кацаров и Георги Желев от българския отбор. Много добре се представя и Цоню Ангелов, заел пето място.

 

През първите години от развитието на мотоциклетния спорт у нас наши състезатели участват в 25 международни състезания – 14 в София и 11 в чужбина. Осем пъти българи се изкачват на почетната стълбичка.

 

Поставени са и рекорди за скорост на 1 км с летящ старт

1927 г. Пепо Инглиш – Сънбийм 500 – 109 км/ч

1937 г. Дим. Соколов – Ариел 500 – 134 км/ч

1937 г. Георги Желев – НСУ 500 – 142 км/ч

1938 г. К. Джамбазов – 144 км/ч

 

Последните предвоенни състезания, които заслужават вниманието ни са през 1937 г. Варна – София с участието на състезатели от цялата страна, победител Дим. Соколов с БМВ Р51 и през 1939 г. В София – за „Пролетната премия на БМСК”, отново победител е Дим. Соколов с Джап 500.

 

Състезания има и през военните години, като от 1942 г. Мотоциклетите са разделени по класове – 125, 200, 250, 350, 500 куб.см.

 

История в на мотоциклетизма в България 8 История в на мотоциклетизма в България 9 История в на мотоциклетизма в България 10Линкче :))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s